Визията на духовното

Корица с надпис "Не ме съди"

Казват, поезията е храна за душата. Но също както при вечерята, хората често избират да се "хранят" с очите.

Ако ни поднесат смляна порция сочен стек с гъбен сос и мариновани зеленчуци, ние бихме могли да я изядем - тя все пак притежава същите вкусови качества. Със сигурност обаче видът ѝ няма да ни допадне и бихме предпочели по-апетитно изглеждащата цяла порция.

Важно ли е тогава книжното тяло на една стихосбирка, за да бъде тя успешна?

Каква роля играят дизайнът на корицата и вътрешното оформление на страниците?

Дали написаните думи ще имат същото въздействие, ако вместо от лъскаво издание с твърди корици ги четяхме надраскани на чернова върху смачкан лист?

Зависи от това колко е гладен четящият.

Коментари