Страната на сънищата

„Спите ли?“
Това ни питаше отдавна един бивш водещ. 

Но някои от нас не можеха да заспят. 
Някои от нас не можеха да мълчат. 
Някои от нас не можеха да търпят.

И точно тогава се събудихме. Или нещо ни събуди... Без да осъзнаваме, летаргията ни бе прекъсната изведнъж, макар и за кратко. 

Не, няма да заспим отново! 

НЕЩАТА ОТНЕМАТ ВРЕМЕ  –
си казвахме.
ВРЕМЕТО ОТНЕМА НЕЩА – 
оказа се.

Будни ли сме?...

Заспиваме. 
Заспахме. 
Спим. 

Така дълбоко спим отново, че нека вече водещите да ни питат: 
„Сънувате ли?“ 

А знаем, че хората рядко помнят сънищата си.

Според науката, силна мозъчна дейност ни кара да се будим нощем. Без да осъзнаваме, тя прекъсва съня ни изведнъж, макар и за кратко.

По време на тези несъзнателни събуждания, мозъкът прехвърля информацията за сънищата в дългосрочната ни памет – т.е. спящият мозък не може да запомня нова информация. За целта, той трябва първо да се събуди.

А всъщност какво го събуждаше? А, да... ЕТО ГО. Там било разковничето!

В силната мозъчна дейност.

А знаем, че хората често забравят сънищата си.

АВТОР: Поспалан Будников