Смисълът на живота?

Защо никога няма да разберем смисъла на живота? Не само това. Защо е невъзможно да го направим? Отговорът е сравнително простичък. Той се крие в сложността на нещата. Каква ирония само! Колкото по-елементарно е дадено нещо, толкова по-лесно за разбиране е то. И обратното (разбира се). Тогава следва да се запитаме: колко сложно е да обясним самия Живот?

Нека си представим един богаташ. Неговият идеал за дом би включвал интериорно обзавеждане в бароков стил, носещо духа на Ренесанса, защото испанският стил му се струва някак грубоват и небрежен. Той смята да се сдобие с имение в близост до река Ер, чиято външна архитектура е типична за френските замъци от средата на XVIII век.

Нека си представим сега един клошар. Неговият идеал за дом би бил уютна стаичка с камина, филия хляб и топло легло... евентуално. Той не мечтае за повече. Той буквално няма как да мечтае за повече. В текущите представи за себе си не може да види необходимостта от триетажна луксозна вила с 8 спални, 4 бани, спа център, басейн, джакузи и винарска изба, да речем.

Горният пример няма за цел да покаже, че богатите хора са капризни или че бедните са ограничени. Макар и доста преекспонирана, основната идея тук е, че двамата персонажи сякаш живеят в две отделни реалности. Техните мисли, свързани с ежедневните им проблеми и заобикалящата ги среда, са фундаментално различни, въпреки че темата е една и съща – желаният дом. Бедният дори да мечтае за живот в скъпо жилище, едва ли би могъл да си го представи толкова детайлно.

Ако приемем съвсем теоретично, че животът е видеоигра, тогава двамата ни герои съответно са на ниво 1 и ниво 100. Може ли г-н Клошар изобщо да достигне до онзи етап, в който вместо за насъщния ще си мисли дали предпочита мраморен или гранитен под? Колко ли време и усилия ще му трябват? Хайде да проверим.

Абстрахираме се от фактори като късмет (например, да спечели от лотарията) или пък родословие (да получи наследство от заможен роднина). Първоначално ще са му нужни доста години, за да придобие знания в най-различни области като икономика, финанси, маркетинг и други. Заделяме поне още едно-две десетилетия, в които да приложи на практика тези знания и да изработи първия си милион. Междувременно, ще трябва да направи необходимите бизнес контакти с хора от обществения елит, да придобие куп нови навици и да промени изцяло мисленето си. Слагаме още няколко десетилетия, в които ще продължи да реинвестира парите си, докато най-накрая стане милиардер... Воаля!

Ето, че ниво 100 от видеоиграта „Живот“ се оказва недостижимо за нашия герой. Дори само на теория е малко вероятно всички тези събития да се случат, при наличието на толкова много условности.

На същия принцип, хората от Античността, за които Земята е била плоска, трудно биха си представили как Уилям Андерс фотографира нашата кръгла синя планета, след като е напуснал земната орбита по време на мисията „Аполо 8“. Дори да схванат идеята, надали ще успеят да постигнат същото. В техните очи той би изглеждал като някакво божество. Днес обаче нашата надменна човешка природа би казала, че по-скоро умовете им са били плоски.

Но нима ние знаем всичко за нашата Земя? Годишно учените откриват между 15 000 и 18 000 нови животински видове. А какво знаем за останалите планети в нашата галактика? Какво знаем за останалите галактики? Какво знаем за видимата Вселена? А за другите измерения?

Ако все още се чудите какво общо имаха всички тези примери със смисъла на живота, то е именно това – различните степени на сложност. Защото всеки отговор води след себе си десетки други въпроси. Отговаряйки на тях, въпросите стават хиляди. Но за да отговориш на хилядите, ще трябва първо да знаеш отговорите на вече разгаданите въпроси. И все някога ще дойде моментът, в който няма да имаш физическата възможност първо „да се образоваш“, за да продължиш да правиш по-нататък нови открития. Освен, ако не намериш начин да вкараш цялата информация директно в мозъка си, което засега е само част от научната фантастика! 🙂

Ето защо може би никога няма да разберем живота и неговия смисъл. Най-добре го е казал Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече.“