Системата, майките и хората

Едни ги убива системата. Други убиват на системата. Уффф, как убиват само! Като трънче в петата на управляващите са се забили тези Майки. Но това трънче е влязло много по-надълбоко, отколкото изглежда.
Надали един младеж с увреждане щеше да бъде оставен на депутатските грижи. Никой не го вярва в действителност. Днешната провокация в знак на протест имаше друга цел. Тя успя да насочи вниманието към проблема, но по-важното - беше показателен пример за това какви сме като държава и общество. Ето някои детайли, които правят впечатление, и изводите, които можем да си направим.
При никакви условия в парламента не може бъде допуснат човек без съответната процедура. Дори той да е в неравностойно положение. Нищо, че майка му вече е преминала прага на сградата. Нищо, че от половин час го гледа от вътрешната страна, молейки се да го пуснат само няколко сантиметра по-напред, за да не чака на студа. Не може, разберете! На тази мръсна количка й трябва разрешително, за да прекрачи "зоната за сигурност". Просто такъв е редът и той трябва да се спазва.

Абе, цялата тази ситуация не ви ли напомня една скорошна случка, съставена от същите елементи - количка, Майка, дете и бюрокрация? Само дето действието вместо пред вратата на парламента се развиваше пред касата на болницата във Враца. Дааа, процедури... какво да ги правиш! Трябва да се следват стриктно.
ИЗВОД: Правилата са по-важни от човещинката.
Безспорно Майките будят съчувствие у всекиго. Стотиците хора, наблюдаващи събитието на живо, коментират ли, коментират тежката им съдба... Как можело такава несправедливост?! Състраданието им е трогващо. Те ще забравят за ситуацията миг след като преминат на следващия Фейсбук пост. Малкото депутати, които се срещнаха с Майките също ги гледаха с жални очи. Желанието им да ги изслушат е трогващо. Те ще забравят за ситуацията миг след като влязат обратно в залата, за да продължат по следващите точки от дневния ред. И какво да ги правим сега тези "кресливи жени"?

ИЗВОД: Желание без действие е чисто безхаберие.
Системата е изправена пред много проблеми - завещание от предишните управления.
Майките искат решение на един проблем - да завещаят сигурност на децата си.
Системата осъзнава, че трябва да направи нещо, затова иска диалог.
Майките години наред повтарят едно и също, затова искат резултати.
Системата има голямо желание, но малко понятие за същината на въпроса.
Майките нямат високи очаквания, но имат нисък праг на търпимост.
ИЗВОД: Без взаимно разбиране, няма никакво развитие.
Промяната е повече от трудна. Тя е невъзможна. Особено, ако двете страни нямат допирни точки. Но все пак има някаква малка вероятност промяната да настъпи. Макар допирната точка да е някъде там, долу... в петата.
Коментари