"Еволюция" по случайност

Случайността следва свой предначертан път, непознат за нас. След срещите си с нея често оставаме приятно изненадани, а друг път - изпълнени с горчиво разочарование. Но едно е сигурно: пътеките ни винаги се пресичат, когато най-малко очакваме.

Защото ей така случайно, отивайки на работа, се сблъскваш с добър съученик, който от десетилетия живее в чужбина. Също толкова случайно погледът ти спира върху некролог на стълб, от който научаваш, че твой приятел е напуснал този свят. И пак съвсем случайно, чуваш филмов саундтрак, който успява да промени мирогледа ти. Последното обаче не беше просто пример, а реална история. Нека ти я разкажа...

Ден като ден. По телевизията вървеше някакъв документален филм. Сред мъглата от думи, ехтящи тихо като фон, изведнъж се откроиха звуци на музика. Заслушах се в думите от песента.

Ден на будителите,
Нощ на Блудниците –
влачи се, пъха България;
случва се – в пътя си среща петачета,
случва се – плюска извара.
Ден на будителите,
Нощ на Блудниците –
пее си, свирка България;
случва се – в песните плиска Егея,
случва се – кипи Вардар.
Иначе – вишни, чемшири.
Иначе – син небосклон.
Българинът живее и умира
като глава на пирон.

Текст-поезия. При това болезнено откровен. Такава ли беше България, каквато я описваше песента? Вероятно да. Емоционалното изпълнение беше само бонус, който още повече уголемяваше буцата в гърлото. Гняв и тъга.

Реших на секундата да открия притежателя на този леко дрезгав глас. Името му със сигурност щеше да е изписано във финалните надписи... Не, не можех да чакам до края. Кое е първото място за търсене на филми в нета? Замунда, разбира се. Там обаче го нямаше. Ами в YouTube? Също липсваше. Междувременно, уж само хвърляйки по един поглед, самата история на филма допълнително ме заинтригува. Ще се гледа!

Неусетно дойдоха финалните надписи. Христо Граматиков - това беше името, което тогава (случайно или не) открих. Прищя ми се да разгадая тази мистериозна за мен личност. Кой ли човечец се криеше зад странната фамилия? След няколкочасово проучване в Google и слушане на негови песни установих следното:

1. Този очилат господин на средна възраст умело боравеше с китарата.
2. Песента от документалния филм не беше единствената му добра песен.
3. Беше също преводач, поет и автор на песни. 
4. От Бургас е. Ахааа! Това обясняваше защо и без това малкото негови клипове, достъпни в интернет, бяха все изпълнения от разни конкурси или фестивали, свързани с морето. 
5. Синът му - Димитър Граматиков, беше качил голяма част от тези клипове. Един от тях се казваше "Спомен за Христо Граматиков".

Чакай малко. Какво?! Това заглавие на негова песен ли е... Спомен?

Сред резултатите от търсенето в YouTube, чета още: "Наградиха посмъртно Христо Граматиков с почетен знак..." Изтръпвам. Съвсем доскоро този факт дори не стоеше под въпрос. Творчеството му изглеждаше толкова живо и звучеше така актуално, че в първоначалните си представи човек дори не допуска възможността това творчество да е само част от отдавна оставено наследство. 

В главата ми продължиха да се вихрят още въпроси. Действително ли се знаеше толкова малко за него или това невежество си беше лично мой пропуск? Той не може да не е бил популярен сред писателските среди, нали? Дали стихосбирките му са разпродадени в огромни тиражи? Колко ли издадени албуми с песни има? Най-малкото, това си беше българският Висоцки, по дяволите! Поне в моите очи изглеждаше така.

Не че беше невъзможно да си отговоря на всички тези въпроси. По-важното беше друго. Осъзнах, че искам да направя нещо в памет на този човек. Един малък трибют. Още по-силен катализатор на тази идея беше съвпадението с политическите събития от 2020 година - цяла България се тресеше от протести и всеки имаше усещането за промяна на системата. Песента "Еволюция" беше не само подходяща за целта, а като че ли беше писана преди два дни. Не след дълго вече монтирах кадрите по-долу.

Творчеството на Христо Граматиков е толкова прозорливо, проницателно и понякога граничещо с гениалността, че си струва да бъде видяно от повече хора. В същото време е поднесено съвсем непретенциозно - един глас, една китара и едно послание.

Създадох това видео с надеждата да накарам повече хора да се замислят за своето бъдеще и посоката, в която върви България, но от друга страна да проявят интерес към таланта на този уникален творец. Затова ако дори само един човек попадне на този блог и прочете тези редове, значи случайността си знае работата.

Бележка: По-късно разбрах, че това е "Навътре в камъка" на режисьора Валентина Фиданова-Коларова, който разказва за тежката история на поета Иван Динков. 🔼