Основната идея

...или вместо страница "За мен"

Получаваш интересна идея в трамвая. Разсейваш се за миг... Вече я забрави. Ех, какво ми беше хрумнало онзи ден под душа? Трябваше да си го запиша, по дяволите. Събуждаш се от странен сън в 4:30 през нощта... Я, бързо грабвай телефона и си остави бележка, че утре ще съжаляваш! 

Наричам тези малки хрумвания деца на Идеята-майка. Като истински деца, те сякаш си играят с ума ти. Профучават през съзнанието толкова бързо, че си трябва сериозен опит, докато се научиш да ги улавяш. Нещо като игра на гоненица. Ако не успееш да ги хванеш, те изкрещяват "Ти гониш!" и хукват нанякъде в безкрая, а ти отново си затваряш очите.

Майката на идейките е винаги там. Тя бди над тях, защото ги е създала. Всъщност тя е онзи бестселър, който едва ли ще напишеш, ако не си си подбрал правилно думите в отделните изречения на всяка една глава. Тя е албумът, който просто няма да издадеш, ако не изсвириш всяка музикална нотичка от 12-те песни. Тя е онзи голям проект, който не може завършиш без да преминеш през етапите на вдъхновение, труд, умора, гняв, съмнение, разочарование, надежда и накрая... успех!

Невъзможно е да видиш Идеята-майка, дори да искаш. Защото първо трябва да хванеш за ръчичка едно по едно децата ѝ и да ги събереш на едно място. В случая, това пространство е Блогика! и горе-долу по този начин тя се появи на бял (виртуален) свят. Както гласи народната поговорка, капка по капка – блог става.

Добре дошъл из мислите на един анонимен блогър!

Защо анонимен ли? Окей тогава, приятно ми е – Иван Добромиров от Париж. След уточняването на тази малка подробност се питам: "Какво пък от това?" На фона на стотиците хиляди български блогове, този е просто една прашинка от пясъчната ивица. А какво остава, ако вземем да го измерваме в мащаба на цялата интернет мрежа... Ще е като същата тази прашинка, но сред всички звезди във видимата Вселена, например. Поне така си го представям.

Естествено, в тази друга реалност на фейк профили, аватари и разкрасяващи филтри, най-лесно би било да си сложа някоя фалшива снимка с едно фалшиво име и малко фалшивички данни. Колко му е! Сред толкова много фалш, никой няма да разбере... Но пък не обичам да лъжа. Ето ти нещичко, което научи за мен.

Вярвам, че всяка от публикациите в блога съдържа частица от moi – защото освен малко мисъл (и логика де), в тях е вложено много сърце. Затова, ако държиш да опознаеш автора, чети между редовете. Все пак за протокола, не се казвам Иван и не живея във Франция! 😀

А не са ли по-важни споделените идеи тук, които пък ти ще пресподелиш някъде там – в имейл, в социалните мрежи или някоя чат платформа? Не са ли по-важни посланията, които биха те накарали да се замислиш над даден проблем? Не са ли по-важни впечатленията, които ще вземеш със себе си, затваряйки страниците на този блог? Логично е да се съгласиш. 

Блогика! е именно това – разумът, съчетан с креативните идеи. Логиката в комбинация с изкуството. Мисълта, следваща сърцето. Тя е диалог с теб, макар и задочен.